ЧЕЗ обявява всяка седмица графика за подмяна на електромерите на своите клиенти в Западна България. Информацията е публикувана в медиите и на корпоративния уебсайт www.cez-rp.bg. 

Компанията моли клиентите си да осигурят представител на домакинството, за да присъства на подмяната  и да подпише констативния протокол, който ще бъде съставен при подмяната. В случай, че клиентите нямат възможност да присъстват, електромерите се подменят в присъствието на двама независими свидетели и констативните протоколи за подмяна се изпращат с куриер срещу обратна разписка.

’’Подмяната на електромери с нови или с такива преминали периодична проверка е от полза за клиентите, защото гарантира качество и точност на измерването. По този начин компанията изпълнява своето лицензионно задължение да поддържа средствата за търговско измерване в добро състояние, съответстващо на нормативните изисквания.’’, каза Илиян Мутафчиев, Директор “Мерене и управление на данните“ в ЧЕЗ Разпределение България.

ЧЕЗ е задължена да извършва подмяна на електромерите на всеки шест години. През 2012 г. ЧЕЗ Разпределение България подмени 300 000 средства за търговско измерване на територитята на Западна България. Всеки месец дружеството подменя  25 000 електромера.

Пресцентър на ЧЕЗ България

тел. 02/ 8958 369;

моб. 0884498636;

е-mail: communications@cez.bg

Започна археологическото лято днес в Петрич. Това извести ръководството на Историческия музей в града. И тази година ще се работи в местността "Рупите", в южната част на изгасналия вулканичен хълм "Кожух", където е античният град Хепаклея Синтика. Това отново ще стане съвместно с Националния археологически институт при БАН, под ръководството на доц. д-р Людмил Вагалински и екип от Американски изследоветелски институт. От 2007г. досега археолозите са направили един исторически град на открито. "Ще продължим традицията намереното да бъде реставрирано и консервирано. Целта ни е превъръщане на културно-историческото наследство и в туристически продукт, защото по този начин достоянието на науката става достояние на широката общественост"- уточни Сотир Иванов, археолог и директор на Историческия музей в Петрич.

Лятна занималня за деца от 5 до 10 годишна възраст отвори врати тази сутрен в Петрич. Тя се намира в читалището, което е и организатор, а целта е да се обхванат децата и през лятото.
Седмичната програма е направена така, че по време на ежедневните занимания, да се предизвика творческото мислене при децата. Предвидени са и часове за театрално изкуство и драматизация на приказки, излети и игри на открито. Занятията са с полудневно и почасово обучение, по желание на децата и родителите.

С двуминутно пускане на сирени в цялата страна ще се отдаде всенародна почит към паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България в 12:00 часа.

При подаване на сигнала от системите за ранно оповестяване е редно всички пешеходци и пътни превозни средства да спрат и да изчакат до неговото приключване.

Христо Ботев започва организирането на чета в Румъния след новината за Априлското въстание. Четниците тръгват от Гюргево към България, качвайки се на кораба „Радецки" на 16 май 1876 г. и заставяйки капитана да спре на българския бряг при Козлодуй.

Оттам се отправят към Балкана, за да влязат в последния си бой в подножието на връх Вола. На 2 юни 1876 г., в подножието на връх Вола, вражески куршум пронизва Ботев при последното сражение на неговите четници във Врачанския балкан.

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година (25 декември 1847 година по Ю.К.) в Калофер. Син е на Ботьо Петков и Иванка Ботева, и брат на Кирил Ботев.

След избухването на въстанието в Босна и Херцеговина през 1875 година БРЦК подръководството на Ботев започва подготовката на въстание и в България.

За тази цел Ботев е изпратен в Русия да събира средства и оръжие за въстанието и да доведе оттам войводата Филип Тотю. Преждевременното избухване на въстанието и неговият неуспех довеждат до сериозни разногласия в БРЦК.

В резултат на това в края на 1875 година Ботев подава оставка, но не се отказва от революционната си дейност. След създаването на Гюргевския революционен комитет Ботев установява контакт и с неговите членове. През май 1876 година той започва редактирането на последния свой вестник „Нова България", от който успява да издаде само един брой.

След Освобождението Денят на Христо Ботев се отбелязва на годишнината от смъртта му -20 май. При въвеждането на Григорианския календар през 1916 година денят започва да се отбеляза на 2 юни, като тази традиция е запазена и до днес.

Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията.

Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната" идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните.

В международен план той защитава Парижката комуна, познава лично редица руски революционери от неговото време, чете Хърбърт Спенсър, Дарвин, Маркс, Бакунин и др.

Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература.